• Български

История на град Кавала, Гърция

На мястото на днешна Кавала е имало заселници от праисторически времена – още от епохата на неолита. През VІІ-ми – VІ-ти век пр.н.е. заселници от съседния остров Тасос намиращ се в близост до Керамоти основават Неаполис, който по-късно става член на Атинския съюз и дори сече собствени монети. Пристанищното селище поддържа оживени търговски връзки с другите пристанища на Егейско море и на гръцката част от Мала Азия, а наред с това благосъстоянието на заселниците се подобрява вследствие на експлотацията на сребърни и златни мини в планината Леканис. Именно по тази причина през V-ти век пр.н.е. Неаполис става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост.

По-късно Неаполис играе важна роля по време на Македонската ера и служи за пристанище на древния град Филипи. Привлечени от неговите богатства, римляни, хуни, готи и нормани нахлуват в различни периоди по тези места.

Неаполис става част от римската империя и е провъзгласен за град през 168 г. пр.н.ера. По-късно служи за база на Брут и Касий, които през 42 г. преди Христа търпят поражение в битката при Филипи. Според преданията, именно тук, през 49 г. пр.н.ера, Апостол Павел стъпва за пръв път на европейска земя, на път за Филипи, където идва да проповядва библията. Там той покръства първата християнка на име Лидия и основава първата християнска общност в Европа.

През Византийската ера градът е наречен Христуполис (град на Христос). През VІ-ти век византийският император Юстиниан І укрепва града в опит за го предпази от варварските набези. По време на краткото си владичество, венецианците укрепват полуострова Панагия със здрава крепост. През VІІІ-ми и ІХ-ти век неспирните атаки на младата българска държава принуждават византийците да разширят укрепленията си и да предвидят значителен по численост гарнизон. Въпреки това, по-късно Христуполис попада в български ръце и става част от Второто българско царство, като бива наречен Морунец. По време на норманското нашествие в края на ХІІ-ти век, градът е плячкосан и изгорен до основи, но поради географското си положение скоро процъфтява отново.

През 1387 г. Кавала пада под турско владичество за повече от пет века – чак до 1913 г, когато преминава отново към освободената десетилетия преди това Гърция.

В средата на ХVІ-ти век етническият грък Ибрахим паша, велик везир на турския султан Сюлейман Велики, допринася за просперитета и разцвета на Кавала, като реставрира импозантния акведукт. Турците разширяват и византийската крепост, намираща се на хълма Панагия. През ХVІ-ти и ХVІІ-ти век пристанището на Кавала играе важна роля в района при контрола върху намиращите се в съседство мини, както и експортна на земеделски продукти. ХVІІІ-ти век е време на икономическия разцвет на Кавала, където се откриват първите консулства на Венеция и Франция. Основните приходи на града идват от експорт на дървесина, мрамор и земеделска продукция, както и от рибарство и търговия с тютюн.

През втората половина на ХVІІІ-ти век в Кавала се ражда Мехмед Али – основателят на династията, управлявала Египет до средата на миналия век, считан за баща на съвременен Египет. През 1817 г. той построява на полуостров Панагия, т.нар. Имарет – съчетание на джамия, училище по коран и армейска сграда с изглед към намиращото се под него пристанище. Тази историческа ориенталска сграда е реставрирана през 2004 г. и е една от архитектурните забележителности на Кавала днес.

Началото на ХХ-ти век заварва Кавала като незначително селище с население от едва 5-6 хил. души. Кавала е превзета от българската армия по време на Балканската война през 1912 г, а на следващата година гръцкия флот я връща в пределите на Гърция. След гръко-турската война през 1919 г, градът преживява нова ера на просперитет, главно за сметка на големия приток на етнически гърци – преселници от Мала Азия. През 1920 г. се създава комитет за изграждане на модерно пристанище, което е открито през 1929 г., но окончателно завършено едва през 50-те години на миналия век. Междувременно, след края на войната между Гърция и Турция, през 1922 г. започва размяна на население. Жителите на Кавала бързо се удвояват и градът процъфтява вследствие обработката и търговията на тютюн. Много импозантни сгради, датиращи от онова време, са между архитектурните му забалежителносте и до днес.

През Втората световна война, между 1941 и 1944 г, Кавала попада отново под българска окупация, но към края на Втората световна война отново се връща в пределите на Гърция.